Христо Шопов: Поп фолкът в държавата ми идва в повече
С Гергана Данданова във " Верига от думи "
Христо Шопов на 7 юни излиза на сцената в Театъра на българската войска, край която минават детството и юношеството му. Международно приетият артист, за който титанът на киното Мел Гибсън приказва в суперлативи след взаимната им работа в „ Страстите Христови “, си икономисва скучните часове в учебно заведение, с цел да гледа подготовките и представленията на родителите си – именитите Наум Шопов и Невена Симеонова. С него, несъмнено, е и сестра му Лиза, която към този момент два пъти го режисира – в авторския й театър „ Всичко или нищо “ и във „ Верига от думи “ за трупата в Хасково. Именно пиесата на световноизвестния драматург Жорди Галсеран има софийска премиера на 7 юни. Историята е за тъмната страна у всеки от нас, която го предизвика към операции и крайности. За маските, които падат, само че в никакъв случай не до край. Христо е Рамон, а Гергана Данданова е Лаура – репликите сред тях са двубой, жестока игра на пинг-понг, в която няма победител. Зрителите безусловно са въвлечени в психотрилъра. „ Имаш уязвимост към цифрата 19. Аз съм ти жертва номер 19 “, споделя Лаура на Рамон, с цел да напомни за безконечната война сред половете. Автор на музиката е не по-малко предизвикателният композитор Петър Дундаков, преводът е на Невена Мичева, художник е Антония Попова, употребена е авангардна мултимедия.
- Що за птица е вашият нов воин, господин Шопов?
- Зрителите дълго време го мислят за умопобъркан, само че нещата, естествено, са напълно разнообразни и задоволително комплицирани. Пиесата е ексцентрична - и по тази причина методът ни към нея също е ексцентричен. Истински психотрилър – един от най-хубавите в жанра. За първи играя сходен воин.
- Лиза, вашата сестра, ви режисира за повторно – имахте ли креативен конфликти на подготовките?
- Първия път – във „ Всичко или нищо “ – чувството и за двамата беше необичайно. Сега процесът беше по-спокоен. Аз поканих Лиза да сложи „ Верига от думи “, държейки на предварителните си хрумвания. Нали знаете - театърът е обща работа.
- Помните ли дебюта си в Армията?
- Случи се още преди да ме одобряват във ВИТИЗ –
влязох като паж на Иван Иванов
който пък беше Ромео в спектакъла на Иван Добчев. По това време се трудех като театрален служащ в Академията. Знае се, че с Лиза безусловно сме израснали в този спектакъл. На самия мен ми е забавно по какъв начин ще се усещам на сцената, която още помни стъпките и гласовете на майка ни и татко ни.
- Какво снимате сега?
- Тези дни в Сърбия започнах работа в „ Южен вятър “ - първо направихме филм, а в този момент снимаме и сериал по него. Ролята ми е на доста много неприятен български мафиот. Досещате се защо ще става дума, нали?
- Вашият наследник, доктор Наум Шопов, се трансформира в същинска звезда като доктор Борис Тасев в „ Откраднат живот “ – ясно е, че ще има още сезони: одобрявате ли кариерата му в малкия екран?
- Нямам нищо общо с нея. Нито пък би трябвало да изричам утвърждение или каквито и да било оценки. Наум е задоволително огромен, с цел да реши по какъв начин да постъпи от тук нататък с връхлетялата го популярнност. Телевизията обезпечава бърза популярност - със сериалите и с риали форматите. Много е значимо по какъв начин ще се оправиш с въпросната бърза популярност.
- Давате ли препоръки?
- Ако някой ги изиска. Когато даваш препоръки ей-така, без да си помолен за това, ставаш най-обикновен досадник. На мен също не са ми давали препоръки.
- Гони ли ви носталгия, до момента в който играете хитовите „ Догодина по същото време “ и „ Всяка година по същото време “ в тогавашното кино „ Левски “?
- Свързан съм с него – там бяха министър председателите на „ Маргарит и Маргарита “ и „ Вчера “. Във всеки случай възприятията ми към кино „ Левски “ са доста по-топли и светли, в сравнение с тези към срещуположния му спектакъл „ София “, където
пропилях 10 години
- Какво, съгласно вас, е дереджето на българската просвета?
- Шарено. За страдание, има доста поп фолк – и в културата, и в страната под една или друга форма. Идва ми допълнително. Но се вършат и задоволително стойностни планове.
- Какво друго ново към вас?
- Решил съм преди лятната почивка да не поемам повече задължения за нови участия. Каня се да разпусна като хората.
Лиза Шопова: Тази пиеса шокира
" Когато четеш за първи път „ Верига от думи “, оставаш със зяпнала уста – нещо като трилър, нещо като Пинтър, нещо неизмеримо. Безкрайно одобрявам Жорди Галсеран. Пиесата му е доста сложна – шокира, цялостна е с клопки, само че е супер за актьорите. Аз, като режисьор, първоначално се смутих – всичко във „ Верига от думи “ ми се стори извънредно. А трябваше да се направи хем любопитно, хем смилаемо за публиката, която никога не подценяваме “, споделя Лиза Шопова. Самата тя е излизала на огромната сцена в Армията единствено като дете – до момента в който е приемала подаръка си за Нова година от Дядо Мраз. Вече като по-голяма играе с Веселин Ранков в клуб „ Максим “ в „ Котката “ на Илия Добрев. „ Всичко в този спектакъл за мен беше цялостна магия – най-добре ми беше зад кулисите, където дишах прахта и поемах мириса на декорите. А „ Чакащите артисти “ беше най-сакралното пространство. Тъкмо то излъчваше сантименталната болест, съгласно която театърът е творчество, човечност и обич към публиката “, уверена е дъщерята на великия Наум Шопов.
Христо Шопов на 7 юни излиза на сцената в Театъра на българската войска, край която минават детството и юношеството му. Международно приетият артист, за който титанът на киното Мел Гибсън приказва в суперлативи след взаимната им работа в „ Страстите Христови “, си икономисва скучните часове в учебно заведение, с цел да гледа подготовките и представленията на родителите си – именитите Наум Шопов и Невена Симеонова. С него, несъмнено, е и сестра му Лиза, която към този момент два пъти го режисира – в авторския й театър „ Всичко или нищо “ и във „ Верига от думи “ за трупата в Хасково. Именно пиесата на световноизвестния драматург Жорди Галсеран има софийска премиера на 7 юни. Историята е за тъмната страна у всеки от нас, която го предизвика към операции и крайности. За маските, които падат, само че в никакъв случай не до край. Христо е Рамон, а Гергана Данданова е Лаура – репликите сред тях са двубой, жестока игра на пинг-понг, в която няма победител. Зрителите безусловно са въвлечени в психотрилъра. „ Имаш уязвимост към цифрата 19. Аз съм ти жертва номер 19 “, споделя Лаура на Рамон, с цел да напомни за безконечната война сред половете. Автор на музиката е не по-малко предизвикателният композитор Петър Дундаков, преводът е на Невена Мичева, художник е Антония Попова, употребена е авангардна мултимедия.
- Що за птица е вашият нов воин, господин Шопов?
- Зрителите дълго време го мислят за умопобъркан, само че нещата, естествено, са напълно разнообразни и задоволително комплицирани. Пиесата е ексцентрична - и по тази причина методът ни към нея също е ексцентричен. Истински психотрилър – един от най-хубавите в жанра. За първи играя сходен воин.
- Лиза, вашата сестра, ви режисира за повторно – имахте ли креативен конфликти на подготовките?
- Първия път – във „ Всичко или нищо “ – чувството и за двамата беше необичайно. Сега процесът беше по-спокоен. Аз поканих Лиза да сложи „ Верига от думи “, държейки на предварителните си хрумвания. Нали знаете - театърът е обща работа.
- Помните ли дебюта си в Армията?
- Случи се още преди да ме одобряват във ВИТИЗ –
влязох като паж на Иван Иванов
който пък беше Ромео в спектакъла на Иван Добчев. По това време се трудех като театрален служащ в Академията. Знае се, че с Лиза безусловно сме израснали в този спектакъл. На самия мен ми е забавно по какъв начин ще се усещам на сцената, която още помни стъпките и гласовете на майка ни и татко ни.
- Какво снимате сега?
- Тези дни в Сърбия започнах работа в „ Южен вятър “ - първо направихме филм, а в този момент снимаме и сериал по него. Ролята ми е на доста много неприятен български мафиот. Досещате се защо ще става дума, нали?
- Вашият наследник, доктор Наум Шопов, се трансформира в същинска звезда като доктор Борис Тасев в „ Откраднат живот “ – ясно е, че ще има още сезони: одобрявате ли кариерата му в малкия екран?
- Нямам нищо общо с нея. Нито пък би трябвало да изричам утвърждение или каквито и да било оценки. Наум е задоволително огромен, с цел да реши по какъв начин да постъпи от тук нататък с връхлетялата го популярнност. Телевизията обезпечава бърза популярност - със сериалите и с риали форматите. Много е значимо по какъв начин ще се оправиш с въпросната бърза популярност.
- Давате ли препоръки?
- Ако някой ги изиска. Когато даваш препоръки ей-така, без да си помолен за това, ставаш най-обикновен досадник. На мен също не са ми давали препоръки.
- Гони ли ви носталгия, до момента в който играете хитовите „ Догодина по същото време “ и „ Всяка година по същото време “ в тогавашното кино „ Левски “?
- Свързан съм с него – там бяха министър председателите на „ Маргарит и Маргарита “ и „ Вчера “. Във всеки случай възприятията ми към кино „ Левски “ са доста по-топли и светли, в сравнение с тези към срещуположния му спектакъл „ София “, където
пропилях 10 години
- Какво, съгласно вас, е дереджето на българската просвета?
- Шарено. За страдание, има доста поп фолк – и в културата, и в страната под една или друга форма. Идва ми допълнително. Но се вършат и задоволително стойностни планове.
- Какво друго ново към вас?
- Решил съм преди лятната почивка да не поемам повече задължения за нови участия. Каня се да разпусна като хората.
Лиза Шопова: Тази пиеса шокира " Когато четеш за първи път „ Верига от думи “, оставаш със зяпнала уста – нещо като трилър, нещо като Пинтър, нещо неизмеримо. Безкрайно одобрявам Жорди Галсеран. Пиесата му е доста сложна – шокира, цялостна е с клопки, само че е супер за актьорите. Аз, като режисьор, първоначално се смутих – всичко във „ Верига от думи “ ми се стори извънредно. А трябваше да се направи хем любопитно, хем смилаемо за публиката, която никога не подценяваме “, споделя Лиза Шопова. Самата тя е излизала на огромната сцена в Армията единствено като дете – до момента в който е приемала подаръка си за Нова година от Дядо Мраз. Вече като по-голяма играе с Веселин Ранков в клуб „ Максим “ в „ Котката “ на Илия Добрев. „ Всичко в този спектакъл за мен беше цялостна магия – най-добре ми беше зад кулисите, където дишах прахта и поемах мириса на декорите. А „ Чакащите артисти “ беше най-сакралното пространство. Тъкмо то излъчваше сантименталната болест, съгласно която театърът е творчество, човечност и обич към публиката “, уверена е дъщерята на великия Наум Шопов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




